Видове циркулярни дискове заточване

В зависимост от обработвания материал трябва да се подбере и видът на циркулярния трион. Най – често употребяваните в бита циркулярни дискове имат малко на брой едри зъби със споени твърдосплавни пластини и такива, които също имат малко на брой едри зъби, но нямат твърдосплавни пластини.

Характеристики на циркулярните дискове

1. Циркулярният диск има малко на брой едри зъби и споени твърдосплавни пластини. Размерите му са: външен диаметър 125 mm, дебелина 1,4 mm, монтажен размер 20 mm. При работа с него се получава срез с широчина 2,4 mm. Използва се за рязане на изкуствени материали( натурални и стъклонапълнени ) с дебелина до 10 mm и всички видове дървени материали: плочи от дървесни частици със синтетични или минерални свързващи вещества, плочи от дървесни влакна, повърхностно облагородени дървесни плочи – фурнировани, ламинирани, каширани, облицовани с фолио. Този циркулярен диск се използва за грубо( първоначално ) разкрояване на материала.
2. Циркулярният диск има също малко на брой ( до 20 ) едри зъби без твърдосплавни пластини. Размерите му са както на горния и е с дебелина 1,2 mm. При работа с него се получава срез 1,8 mm. Изработен е от хромванадиева стомана и се употребява за рязане на меко и твърдо дърво, плоскости от дървесни видове

Циркулярните дискове имат голям брой дребни островърхи зъби. Размерите им са както на горните. Дебелината е 1,2 mm. Широчината на среза е 1,6 mm. Употребяват се за рязане на изкуствени материали: текстолит, полиамидни пластмаси, всички видове термореактивни пластмаси, целулоид, фибър, плексиглас, картон и др. С тях се реже шперплат и меки метали: мед, цинк, алуминий.

След продължителна работа циркулярните дисковетрябва да се заточват и да се възстанови чапразът им. Дискът се хваща неподвижно на менгеме между две дървени трупчета близо до зоната на зъбите. При заточването се сваля едновременно материал от челната и тилната част на зъба с цел да се възстанови и неговата големина. След това чрез приспособление се възсановява чапразът. Зъбите се огъват последователно наляво и надясно спрямо плоскостта на диска, като се следва фабричното им отклонение – зъб, който фабрично е бил огънат наляво, при възстановяване на чапраза се огъва също наляво. Максималното отклонение между два съседни зъба трябва да бъде в граници от 1,2 до 1,5 mm. Тази операция е абсолютно необходима след всяко заточване на циркулярния диск, тъй като в противен случай при рязането се получава натоварване на задвижващата пробивна машина или двигател от увеличената зона на триене при липса на чапраз. Освен това при рязане с диск без чапраз се получава и обгаряне на повърхността на среза. Дисковете с твърдосплавни пластини не се нуждаят от заточване в битови условия, тъй като имат много голяма износоустойчивост.