Раздел II.

Гаранция на потребителската стока

Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този

раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при доставката на стоки,

прехвърлянето на риска, съответствието на стоката с договора за продажба, гаранцията

на стоките, предоставени по този закон, и търговските гаранции.

Чл. 103б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е

длъжен да достави стоките, като ги предаде на потребителя без неоправдано забавяне в

срок не по-късно от 30 дни, считано от сключването на договора, освен ако страните са

уговорили друго.

(2) Когато търговецът не достави и предаде стоките в срока, определен в

договора, или в рамките на срока по ал. 1, потребителят изисква от него доставката и

предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост

от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително

определен срок, потребителят има право да развали договора.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за договори за продажба, когато:

  1. търговецът е отказал да достави стоките, или
  2. доставката на стоките в рамките на уговорения срок на доставка е от

съществено значение за потребителя, като се вземат предвид всички обстоятелства при

сключването на договора, или

  1. потребителят е уведомил търговеца преди сключването на договора, че е от

съществено значение доставката да бъде направена на точно определена дата или най-

късно до определена дата.

(4) Ако в случаите по ал. 3 търговецът не достави и предаде стоките в уговорения

с потребителя срок или в рамките на срока по ал. 1, потребителят има право незабавно да

развали договора.

(5) При разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови

на потребителя без неоправдано забавяне всички суми, платени по договора.

(6) При разваляне на договора за продажба по ал. 2 – 4 потребителят може да

претендира за обезщетение или неустойка по общия ред.

Чл. 103в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори, при

които търговецът изпраща стоките на потребителя, рискът от загуба или повреда на

стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от

него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките.

(2) Когато потребителят е избрал превозвач и му е възложил да превози стоките,

но избраният от потребителя превозвач не е сред превозвачите, предложени от

търговеца, рискът преминава върху потребителя при предаване на стоките на избрания

от него превозвач. В случай на загуба или повреда потребителят може да претендира за

обезщетение или неустойка към превозвача.

Чл. 104. (1) Продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на

своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор за продажба

продава потребителски стоки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в

сила от 25.07.2014 г.) Производител е лицето, което произвежда стоката, вносителят на

стоката на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението

за Европейското икономическо пространство, и всяко лице, което се представя за

производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг

отличителен знак.

(3) Потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите

втора употреба – обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да

участва в продажбата.

(4) Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането ѝ в съответствие

с договора за продажбата ѝ, когато има несъответствие между тях.

Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска гаранция

е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в

допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката

с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи

стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не

отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със

съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за

предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на

сключване или преди сключване на договора.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговската гаранция

обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за

предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Изпълнението на поетите от

търговеца задължения по търговската гаранция не е свързано с разходи за потребителя.

Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговската гаранция се предоставя на

потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него.

Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Заявлението за предоставяне на търговска

гаранция съдържа задължително информация за:

  1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, и посочва

ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,

произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, и по-точно, че независимо от търговската

гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с

договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 – 115;

  1. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;
  2. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално:

начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален

обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската

гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската

гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.

(2) В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма

представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска

гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на

потребителя по подходящ начин от продавача.

(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене.

Информацията задължително се предоставя на български език.